Великата стена, Китай

         Великата стена в Китай е най-голямото съоръжение, създадено от хората през вековете. Вижда се дори от Космоса.
         Части от стената са били построени вероятно през 400 г.пр.н.е. Но човекът, който замислил и осъществил построяването на Великата стена, е Цин Хуан - първият император на обединен Китай, управлявал от 221 до 210 г.пр.н.е. Стената била издигната по цялата северна граница на Китай, за да държи варварите на безопасно разстояние. Строежът продължил до 618 г.
          Великата стена защитавала Древен Китай от набезите на варварите, но не могла да спре голямото нашествие на татаро-монголските орди. През  XIII в. могъщият монголски владетел Чингис хан сломил защитата на това гранично укрепление и подчинил големи части на Китайската империя.
         Съоръжението се състои от две раздалечени успоредни стени с височина около 7,6 м. Между тях има пръст, покрита отгоре с тухли. Стената е дълга 2 900 км. По цялата й дължина са издигнати наблюдателни кули.

^ Наблюдателните кули по стената едно време служели и за митници.

                        Цин Ши Хуан е пътвият император на обединен Китай. Когато умрял, погребали го с армия от 6 000 глинени войници, 1400 колесници и още толкова конници. Всеки глинен войник е различен - няма дори двама с еднакви черти на лицето. Тази удивителна гробница е открита през 1974 г.

 ^ Криволичещият път на Великата китайска стена минава през възвишения, планини и пустини.

Театърът в Епидавър

        За древните гърци театралното представление е било също толкова вълнуващо преживяване, колкото днес за нас, макар да е било лишено от някои съвременни удовбства. Зрителските места в древногръцкия театър се изсичали от камък и наподобявали гигантски стъпала.
        Театърът в Епидавър е вероятно най-добре запазеният древногръцки театър. С форма на полукръг той, както повечето древногръцки театри, е построен на склона на хълм. Датира от 450 г.пр.н.е. Бил част от храмовия комплекс, посветен на Асклепий, гръцкия бог на медицината.
        Местата за зрителите се намирала дълга постройка, наречена скене, която не се е запазила. Служела за постоянен декор на представлението и място за преобличане на актъорите.

^ Театърът в Епидавър е толкова голям, че в него има място за повече от 12 000 зрители. Там и днес се организират фестивали и различни културни прояви.

                 Акустиката на древногръцкия театър била обект на особено внимание, тъй като в древността не съществували устройства за усилване на звука. Театърът в Епидавър имал толкова добра акустика, че звукът от шепота на актъор, играещ на орхестрата, достигал до най-отдалечените редове на трибуните.

Акрополът, Атина

        Ако си мислите, че само в Атина е имало акропол, грешите - акрополи е имало из цяла Древна Гърция. Акропол гърците наричали всяко отбранително укрепление и култови сгради, построени на високо място в античния град.
        Атинстият акропол се намира на скалист и стръмен хълм, издигащ се на около 80 м над равнината. След битката с персите през 480 г.пр.н.е., когато много от сградите в Атина били унищожени, атиняните построили нов, великолепен храмов комплекс.
        Партенонът е най-големият храм на Акропола. Построен е в чест на богиня Атина, покровителката на града. Партенонът - и днес символ на Гърция - е строен от 447 до 432 г.пр.н.е. За изграждането му е използван само бял мрамор. По цялата си дължина на Партенона бил богато украсен със скултури.

^ Построен на най-високия атински хълм, Партенонът се извисява над града.

                През дългата си история Партенонът бил използван за различни цели. Около 500 г. бил превърнат в християнски храм, през XV в. - в турска джамия. По-късно, през 1687 г ., бил използван като барутен погреб и при нападението на венецианците е взривен.

^ Кариатидите - скулптурни изображения на женски фигури - поддържат портика на Ерехтейона.

              Ерехтейонът е храм на Атина и Посейдон-Ерехтей. По-малък е от Партенона о е строен от 421 до 406 г.пр.н.е. Преддверието му е украсено с портик, поддържан от шест колони във вид на женски фигури. На Акропола е имало още много храмове и светилища, от които днес са останали само развалини. В древността те били оградени със стена и до тях водел вход, наречен пропилей.

Храмът на Нептун, Пестум

       Пестум е латинското име на гръцката колония Посейдония, основана в VI в.пр.н.е. на италийското крайбрежие. Покъсно, през 273 г.пр.н.е, в Пестум се заселват римляните. През IX в. градът е изоставен. От някогашния Пестум днес са останали само руини.
      Сред руините се издигат трите най-добре запазени древногръцки храма, построени от камък със златистожълт цвят. От тях най-добре се е съхранил храмът на Нептун ( издигнат около средата на V в.пр.н.е ) - разрушени са единствено покривът и вътрешните стени. Другите два храма са храмът на Церера от втората половина на VI в.пр.н.е. и т.нар. Базилика, построена през първата половина на VI в.пр.н.е.
      Храмът на Нептун се отличава с изключително стабилна конструкция: широчината му е равна на половината от дължината, а височината - на половината от широчината. Предполага се, че във вътрешността на храма е имало статуя на Нептун.

^ Огромните колони на храма на Нептун стоят и днес, почти недокоснати от времето.

           Древните гърци нарекли основания от тях град на името на бога на морската стихия Посейдон ( римския бог Нептун ). Римляните преименували Посейдония в Пестум. По тяхно време градът се разраснал и били построени амфитеатър, сграда на градската община и пазарен център.

^ За древните гърци храмът бил дом на бога и център на религиозния култ.

Голямата змийска могила, Охайо

        Когато за първи път потеглили на запад, заселниците в Северна Америка открили в Средния запад и южната част на САЩ странни земни могили. По форма едни от тях наподобявали животни, други - конус, трети - пресечена пирамида.
        Различните могили били построени от три големи групи индианци, живели по тези места преди много години, които днес наричаме адена, хоупуел и мисисипска група. Адена построили могилите, които по форма наподобявали животни. Една от тези могили е Голямата змийска могила в Охайо, датирана между 1000 и 300 г.пр.н.е. Сред могилите от този тип тя е най-забележителната - не е надгробна могила, а  място за извършване на религиозни обреди.

^ Земният насип на Голямата змийска могила наподобява змия, поглъщаща яйце.

            Около 300 г.пр.н.е. хоупуелската група индианци започнала да строи оградени със стени надгробни могили. Хоупуелците заравяли при покойниците много дарове - бижута и съдове. Между IX и XVI в. третата група строители на могили - мисисипската - издигала пирамидални могили. Мисисипските индианци заравяли при покойниците дарове с много по-изящна изработка от тази на хоупуелците.

^ Участък от Голямата змийска могила с криволичеща линия -  сякаш истинска змия пълзи крадешком през равнината.

               Дълго време никой не вярвал, че могилите са построени от представители на коренното население в Америка - това доказали разкопките, извършени през 1881-1889 г. През XX в. са открити и записките на испански пътешественик от XVI в., в които авторът споменава, че видял местни племена да строят могили там, където днес се намират югоизточните части на САЩ.

Тунелът на остров Самос

      Подземният акведукт на остров Самос е слабо познат образец на древногръцкото инженерно-строително изкуство. Потънал в забрава (може би защото е построен под земята), той е открит отново през XIX в.
     Акведуктът е построен около 525 г.пр.н.е.. Широк е 2 м, а подземната му част, дълга 100 м, минава под планина. Поликрат, тиран на Самос, наредил да се прокопае този тунел, за да доставя вода за столицата от другата страна на планината. В града нямало никакви кладеници, а това го правело уязвим при евентуална обсада.
    За прокопаването на акведукта отговарял Евпалин. Изкопните работи започнали едновременно от двете страни на планината. Вероятно Евпалин наредил на работниците да забият на повърхността колове, за да се очертае трасето на тунела. Всичко вървяло добре, но когато копачите от двете страни вече трябвало да се срещнат, станало ясно, че двете части на тунела се разминават. Все пак те се намирали достатъчно близко, за да бъдат лесно съединени.

^ Самоският тунел е прокопан в планински варовик от множество роби с помощта на  кирки,чукове и длета.

                   Поликрат мислел, че акведуктът ще помогне на града при евентуална обсада. Но ако врагът знаел за акведукта и откриел входа извън градските стени, той можел да прекъсне подаването на водата  и да нахлуе в града през тунела тъкмо така превзели града атиняните през 439 г.пр.н.е.

^ Тунелът с Самос може да бъде видян и днес - запазил се в отлично състояние.

Портата на Ищар, Вавилон

        В древността много градове били оградени с крепостни стени с вградени в тях широки порти. Ала единици притежавали смайващата красота на Портата на Ищар във Вавилон. Една от осемте градски порти, тя единствена била покрита с яркосини тухли и украсена с изображения на дракони, лъвове и бикове.
        Всяка от портите носела името на бог. През портата на Ищар - богинята на любовта и войната - минавал Пътят на процесиите, водещ към онази част на Вавилон, където били храмовете и дворците. Вавилон се намирал край река Ефрат в Месопотамия ( днешен Ирак ) и бил един от най-богатите градове, съществували в древността. По време на царуването на цар Навуходоносор II ( 606 до 562 г.пр.н.е. ) Вавилон бил изграден с нечуван размах и великолепие и станал непристъпна крепост. Висящите градини допълвали неотразимото впечатление от тази блестяща столица на една от най-силните по онова време държави в Древния свят.

^ Останките от Вавилон са твърде оскъдни. Така може би е изглеждала Портата на Ищар по времето на Навуходосор.

               Здравите градски стени били толкова широки, че по тях можели да се разминават две каляски с по четири коня. В града са открити останките на величествен храм, за който  някои историци предполагат, че е споменатата в Библията Вавилонска кула.

               Във вавилонската митология Ищар е централно женско божество. Тя е сияещата богиня на  любовта, царицата на рая, чийто символ била Венера, утринната звезда. Но Ищар също е богиня на войната и раздора. Тогава неин символ бил лъвът.

^ Археолозите разкопават Вавилон в началото на века, откриват огромен брой цветни тухли с глазура и успяват да възстановят Портата на Ищар. Това е детайл на едно от многото изображения на животни, с които била украсена портата.

Стоунхендж, Англия

        Стоунхендж е древен паметник в равнината Солсбъри ( Югозападна Англия ). Представлява архитектурен комплекс от подредени в кръг грубо издялани каменни блокове. От векове каменните блокове се свързват с различни странни истории и загадки, тъй като и досега не се знае с каква цел е създаден Стоунхедж. Съществуват различни хипотези ( някои от които твърде сложни и невероятни ), но нито една от тях не е доказана по безспорен начин.
       Стоунхенд е изграден на три етапа между 3000 и 1100 г.пр.н.е. Първоначално мястото било оградено от кръгов ров, край вътрешната част на който бил издигнат земен насип. Пръстенът от големи каменни блокове е построен около 2100 - 2000 г.пр.н.е. Вътре в големия се намира един по-малък каменен пръстен и две групи от камъни, подредени във формата на подкова.

^ Стоунхендж се състои от големи, вертикално поставени камъни, свързани в непрекъснат пръстен от напречни каменни плочи. Във вътрешността на така образувания кръг има по-малък каменен кръг. 

          Стоунхендж е построен на място, където от няколкостотин години вече съществувал некропол. Самият Стоунхендж векове наред бил свещено място, но ние не знаем кога и защо е бил изоставен. За нещастие в различни времена част от камъните били пренесени на други строежи, а някои - паднали на земята.


         Според една от съвременните хипотези Стоунхендж бил създаден като  астрономическа обсерватория. Той е ориентиран към изгрева на слънцето в деня на лятното слънцестоене - най-дългия ден в годината, което може да означава, че е бил свързан с култа към слънцето. Със сигурност може да се твърди, че Стоунхендж не е изграден от друигите, тъй като десетки векове преди появата им по тези земи той бил отдавна изоставен.

^ Може би Стоунхендж е бил използван за астрономически цели - в определени дни от годината отделни елемнти от строежа са ориентирани към изгрева на слънцето.

             

Храмовете в Абу Симбел, Египет

        Храмовете в Абу Симбел ( Египет ) заслужено се нареждат сред великите чудеса на света. Удивително е как тези огромни съоръжения са били построени без машини и техника, но не по-малко удивителен е фактът, че са били изгубени, впоследствие намерени, а след това и преместени. Двата храма са издълбани в скалист планински склон, недалеч от бреговете на Нил. Построени са от Рамзес II, който управлявал Египет от 1290 до 1224 г.пр.н.е.
        По-големият храм е разположен на дълбочина 65 м в самия планински склон. Близо до него е по-малкият - храмът на Нефертари, съпруга на Рамзес II. Пред този храм има шест десетметрови статуи - четири на Рамзес II и две на Нефертари. Затрупани от пясъците, храмовете са останали неизвестни чак до 1813 г. През 1817 г. пясъкът бил разчистен и храмовете се посещават от туристи.

^ Храмовете са украсени с внушителни каменни статуи яркоцветни фрески.

       Звучи неправдоподобно, но тези огромни храмове били преместени през 1965-1969 г., за да не бъдат залети от езерото Насър, образувано при изграждането на Асуанската язовирна стена. В надпревара с времето храмовете били нарязани на хиляди номерирани парчета и внимателно пренесени на по-високо място. Там вече блоковете били сглобени - като истински гигантски пъзел.

^ Четири двуметрови статуи на Рамзес II стоят на стража пред главния храм в Абу Симбел.

Дворецът в Кносос, Гърция

     Минойската цивилизация е една от най-ранните цивилизации в района на Егейско море. Допреди сто години се считало, че тя съществува само в митовете. Легендите разказват за Минотавъра - чудовище с тяло на човек и глава на бик, което живеело в подземен лабиринт. Минотавърът бил син на царица Пасифая, съпруга на цар Минос, който наредил да построят лабиринта, за да скрие там ужасното чудовище. Всяка година Минотавърът изяждал седем младежи и седем девойки, докато не загинал от ръката на гръцкия герой Тезей.
      Когато англичанинът сър Артър Евънс открил двореца в Кносос на остров Крит, той бил убеден, че е намерил легендарния лабиринт. Но в хода на разкопките разбрал, че е открил огромен пететажен дворец с повече от 1000 стаи. Датиран между 1700 и 1450 г.пр.н.е., дворецът е представлява сграда с неправилна форма, построена на наклонен терен от представители на високо развита цивилизация, които не пропуснали да изградят дори отводнителна система. Според мнозина минойската цивилизация е първата европейска цивилизация.

< Бикът - като свещено животно и символ на царската власт - заемал особено място в културата на минойската цивилизация. С подобни стилизирани каменни рога на бик минойците означавали дадена земя като свещена.

        Реставрираният дворец в Кносос на остров Крит е предмет на бурни дискусии. Много историци считат, че във вида, в който е възстановен , дворецът е съществувал единствено във въображението на сър Артър Евънс. Някои от стенните рисунки са преместени или прерисувани. Днес възгледите на Евънс за историята на Крит се приемат със съмнения.

^ Няколко стаи в двореца са украсени със стенописи, изобразяващи танцувални сцени, спортни игри, делфини и процесии. Особеност на двореца са и колоните, които изтъняват не нагоре, а надолу.

Граймс Грейвс, Норфолк

          Хората от каменната епоха са оставили образци на забележителни инженери постижения, какъвто е например Стоунхендж. Друг пример са мините в Норфолк. Тук, между 2000 и 1800 г.пр.н.е., е бил силно развит добивът на кремък. Кремъкът е един от най-ценните материали за хората от този период - от него те изработвали инструменти, разменяли го за други стоки.
       Граймс Грейвс са най-известните кремъчни мини във Великобритания. Някои от шахтите са дълбоки 9 м и имат галерии, които се разклоняват в дълбочина. Галериите не са имали подпори, което означава, че не са навлизали твърде надълбоко и не са били особено високи. За да се компенсира това, много от шахтите били изкопавани близо една до друга. Те се осветявали с примитивни лампи, а минъорите вероятно използвали подвижни стълби, за да се качват и слизат в тях.

^ Предполага се, че за да изкопаят една шахта, 20 души работели 100 дни и още 40 дни - за да прокопаят минните галерии.

         Не във всеки район имало кремък. Хората от каменната епоха, който живеели в близост до големи находища, разменяли добития в излишък кремък за други стоки. В находищата в Норфолк добивът на кремък продължил до началото на XX век. Кремъкът се използвал в кремъклиите пушки и пистолети, които били изпращани в САЩ и Африка.

^ Минъорите прокопавали скалите с кирки, изработени от кремък или от еленови рога.

Зикуратът в Ур

      Зикуратът в Ур се извисява над големия гра, разположен близо до река Едрат, в земите на Древна Месопотамия ( днешен Ирак ). Зикуратът е построен от шумерите между 2112 и 2095 г..н.е. по време на царуването на Ур-Наму. Представлявал солидна тухлена постройка с площ от 64х46 кв.м. Някога е бил част от обширен храмов комплекс.

      Зикуратът е стъпаловидна кула, която прилича на пирамида. Три стълбища (всяко с по сто стъпала) водят към порта, построена между първата и втората тераса. Оттам други стълби водят към върха на зикурата, увенчан от малко светилище на Нана - бог на луната, покровител на град Ур. Голяма част от зикурата, оцеляла през вековете, и днес е най-ценната постройка от времето на шумерите.

^ Зикуратът в Ур се извисява сред Иракската пустиня

               Пророкът Аврам се родил и живял в Ур във време, когато градът, ограденс ров, бил заобиколен от плодородни земи. Днес Ур се намира в пустинен район, наполивина засипан от пясъци, а река Ефрат вече има ново корито и тече в друга посока.

^ Три впечатляващи стълбища водят към вторичното ниво на зикурата в Ур

Пирамидите в Гиза, Египет

         Десетте пирамиди в Гиза са едно от древните Седем чудеса на света. Те сякаш израстват от пустинята, недалеч от бреговете на река Нил. Огромните им размери навеждат на мисълта, че са били построени от богове или гиганти.
        Най-големи и най-добре запазени са пирамидите на фараоните Куфу, Кафре и Менкаура (гръцките им имена са съответно Хеопс, Хефрен и Микерин), строени между 2600 и 2500 г.пр.н.е. От тях най-голяма е Хеопсовата пирамида - почти компактен каменен масив, изграден от над два милиона каменни блока. Те вероятно били пренесени от стотици работници, който ги довличали до своеобразно скеле, построено  около пирамидата.
        Пирамидите всъщност са гробници. Древните египтяни вярвали в задгробния живот и затова в погребалните камери не липсвало нищо, от което фараонът би имал нужда и приживе, включително злато и скъпоценности.

^ От десетте пирамиди най-голяма е Хеопсовата пирамида. Пред пирамидата на Хефрен стои голямата статуя на Сфинкса.

            Всяка година по време на разлива Нил наводнявал обработваемите земи и 3-4 месеца селяните не можели да се занимават със земеделие. Тогава търсели препитание на строежа на пирамидите. Предполага се, че строителството на една пирамида продължавало около 30 години.

^ Облицовката на пирамидите, изработена от бял камък, днес почти не се е запазила и се виждат каменните блокове, от които са били изградени тези гробници за богоизбрани.

Стъпаловидната пирамида в Египет

      Владетелят Джосер, управлявал Дравен Египет около 2650 и 2575 г.пр.н.е., се прочул с техническите нововъведения, направени по време на неговото царуване. Когато Джосер пожелал да со построи гробница, наредил на своя архитект Имхотеп да изработи проект.Имхотеп предложил гробница с формата на пирамида - тя била революционно нова форма, тъй като дотогава гробниците се строели с плосък покрив и правоъгълни стени.

       Пирамидата на Джосер е построена в Сакара, близо до старата египетска столица Мемфис. Наричали я Стъпаловидната пирамида, защото се издига на шест нива. Направена е изцяло от камък, което е също нова идея - дотогава египетските гробници се строели от кирпич. Стъпаловидната пирамида е най-старата каменна постройка в Египет. До камерите с царското погребение водят коридори дълги 30 м.

^ Пирамидата на Джосер се издигала сред комплекс от ритуални постройки. В оградения със стена некропол се намирали и няколко храма от бял камък.

    
 Унас е първият фараон, който пожелал в погребалните камери на пирамидата му да се изпишат текстове. Наричали ги "Текстове на пирамидите". Дравните египтяни вярвали, че те ще защитават фараона в отвъдния свят и ще му осигурят живот и след смъртта. Следващите фараони продължили да изписват текстове по стените на погребалните камери в пирамидите си.

^ Този релеф в гробницата на Птахотеп свидетелства за високата художествена стойност на украсата на пирамидите в Сакара.

Седемте чудеса на света

2500г.пр.н.е. - 0 г.пр.н.е


          Седемте чудеса на света са постройки и статуи, невероятни за античния човек със своите размери, красота и начин на създаване. Списъкът на седемте чудеса е направен през III в.пр.н.е.Ако съдим за размерите им по днешните стандарти,едва ли бихме ги нарекли забележителни ,но възрастта и впечатляващата им красота по неоспорим начин свидетелстват  за тяхната изключителност.


Храмът на Артемида - гръцката богиня на лова, е построен в Ефес (днес в Турция) с помощта на лидийския цар Крез, През 356 г.пр.н.е. храмът изгорял, но по-късно бил възстановен по същия начин От седемте чудеса на света са оцелели единствено пирамидите в Гиза (в сл.публикация). Отломки от Мавзолея и храма на Артемида се съхраняват в лондонския Британски музей.





Мавзолеят  или гробницата на Мавзол, в Халикарнас бил висок 40 м и се състоял от четириъгълна основа, заградена с 36 колони, и стъпаловидна пирамида, носеща колесницата със статуите на Мавзол, цао на Кария и съпругата му Артемизия. През XIII в. Мавзолеят бил засегнат от земетресение, а през XV в. - разрушен.


Колосът на бог Хелиос - бил построен при входа на Родоското пристанище. Статуята изобразявала гръцкия бог на слънцето Хелиос и била висока около 33 м. Унищожена е от земетресение прес 226 г.пр.н.е. - около шестдесет години, след като била завършена.

Александрийския фар се издигал на остров Фарос, край бреговете на Египет. Построен около 300 г.пр.н.е. направен от искрящ бял мрамор, той бил висок поне 122 м.

Статуята на Зевс в Олимпия била сътворена от гръцкия скулптор Фидий. Туниката и косата му били изработени от злато, а непокритите части на тялото - от слонова кост.

Висящите градини на Вавилон - Античните летописци, видели с очите си Висящите градини на Вавилон, ги описват като разположени една над друга тераси със засадени палми и други дървета. Градините били построени около 570 г.пр.н.е. по заповед на цар Навуходоносор.