Пещерните жилища в Кападокия

            В източната част на днешна Турция през IV в. се заселили монаси. Към това решение ги подтикнал епископът на град Кесария, св.Василий Велики. Монасите християни изсекли пещери в склона на хълма, които по-късно свързали една с друга, за да образуват манастири и църкви. Там живеели и отправяли молитви към бога. С годините растял и броят на пещерните килии.
            През XIII в. пещерите вече били толкова много, че хълмовете изглеждали буквално надупчени като решето. Църквите, изсечени в скалите, са повече от 300, някои от тях са с богато изрисувани стени и тавани. Църквите можели да поберат 30 000 души. През XIV в. религиозното братство се разпаднало. По-късно, през XIX в., в пещерите отново се заселили монаси и ги обитавали до 1922 г. Днес в някои от тях живеят местни турски семейства, а други се използват за складове и обори.

Много от църквите били изсечени във вулканични скали, а вътрешните им стени били покрити с яркоцветни  рисунки. На тази фреска е показан св. Георги, който убива змея.

Кападокия е древното име на тази част от днешна Турция, в която се намират пещерните църкви. За християните от Кападокия се говори в Библията. В първото си послание св. Петър се обръща към християните от различни страни, включително и към кападокийците. Кападокия е старинно име и не се среща в цъвременните карти на Турция.

Хората изрязали в скалния склон врати и прозорци, за да осигурят светлина в пещерите. Пещерите, показани на снимката, се използват за църкви, жилища и складове.

Храмът Лингараджа, Бхубанешвар

             Бхубанешар е град в Североизточна Индия. Преди стотици години той станал средище на шиваитите - последователи на индуизма, почитащи Шива като върховен всемогъщ бог, и там били построени хиляди храмове. Шива е бог едновременно на разрушението и на непрекъснатото обновление. От 500-те оцелели храма Лингараджа разкрива най-пълно особеностите на харакртения за района архитектурен стил.
             Храмът Лингараджа е построен около 1000 г.н.е. Строителният му план е много по-сложен от този на останалите храмове в града. Лингараджа е разположен сред оградена със стени територия. Състои се от множество зали и стаи. Главната кула е оформена като много висок кошер, а отвън храмът е украсен с безброй каменни релефи и малки скулптури на животни.
             Начинът, по който стените на храма се събират на върха, свидетелства, че архитектите са използвали за модел по-ранните тръстикови светилища. Във вътрешността на кулата се влиза през заобикалящите я сгради. Това вътрешно пространство всъщност е съвсем малко.

Външната украса на Лингараджа включва множество каменни релефи на богове и животни.

             В оградената около Лангараджа зона се допускат само индуисти. Всяка година от храма се изнася статуя на бога и се потапя в свещените води на близкото езеро.

Храмът Лингараджа разкрива изяществото на характерния за района архитектурен стил.

Юрта, Монголия

            В планинските равнини на Монголия, където непрекъснато духа вятър и температурите са ниски, често се срещат бели кръгли палатки. Това са юртите или герите, както ги наричат монголците. Строят ги от векове, още откакто съществуват монголските народи. А кога точно са се появили те - за това все още липсват сигурни научни данни.
            По-голяма част от монголците са номади. Те непрекъснато се местят заедно с козите, яковете, конете и камилите си, търсейки нови пасища. Герите могат да бъдат опаковани и пренесени с камили до следващия бивак, където ги разопаковат и сглобяват отново. В този смисъл юртата е практично жилище. Тя се изгражда върху кръгла дървена рамка. Покрива се с плъст и животински кожи. Яркоцветните черги и топлината на огъня внасят уют в това непретенциозно жилище. Дупката в покрива отвежда дима отвън.

Повечето монголци и днес живеят в юрти. В къщи живее само градското население на Монголия.

            Стените на юртата се състоят от разглобяеми дървени рамки, което ги прави удобни за пренасяне. При сглобяването рамките се съединяват така, че да образуват цилиндър. За горната окръжност на цилиндъра през определени интервали се прикрепят прътове, а върховете им се събират - получава се покрив във вид на пресечен конус. Платнището се прикрепя към скелета, осигурявайки защита срещу суровия климат. 

Коренните жители в Северна Америка са измислили типи или вигвам - своеобразна шатра, която по същество не се отличава много от монголската юрта.

Иглу, Арктика

            Иглу е постройка с удивителна конструкция - сводът му не се нуждае от никакви поддържащи опори. Преди време повечето народи, населяващи Арктика, най-северната част на света, строели иглу. Използвали го като временен заслон по време на лов. Канадските ескимоси живеели в иглу през цялата зима. Днес вече никой не живее постоянно в иглу.
            Нужни са много умения, за да се построи иглу. Ескимосите изрязват големи снежни блокове и ги редят в кръг. Вятърът и студът слепват блоковете в здрава спойка. В миналото в центъра на иглуто стояла своеобразна лампа, която освен за осветление, се използвала и за готвене и отопление. На височина около един метър от пода се правела козирка, която се използвала за полица. Част от козирката, покрита с кожи, служела за стол и легло, тъй като топлият въздух се издига нагоре.

Входът на някои иглу бил заравян със сняг. В купола пробивали дупка, за да влиза свеж въздух, а в стената понякога вграждали тънко парче лед, което служело за прозорец.

              Арктическият кръг включва територии на няколко държави. Там живеят различни местни народи. Ескимосите са само едни от тях. Другите арктически племена живеели в заслони или в пръстени къщи. Населението на Аляска например никога не е строило иглу.

За изрязването на снежните блокове ескимосите използват дълъг нож от кост или метал. Блоковете се редят спираловидно нагоре до оформянето на купола.

Терасите

         В различни части на света склоновете на много хълмове са насечени от тераси о приличат на стълбища, сякаш нарочно построени за гигант, поел нагоре, към небето. Терасите са заравнени площи на склона на хълм, пригодени за отглеждане на земеделски култури. С това насичане на естествения релеф човекът променял природните дадености.
         Първите тераси били построени още в праисторическо време, за да се освободи земя за посев или за изграждане на защитни укрепления. Терасите започнали да се появяват в различни части на света приблизително по едно и също време.
         Терасите спират ерозията – отмиването на почвения слой от дъждовете. Укрепени са с каменни стени, които задържат почвата. Там, където нямало камъни, стените били от пръст или тревни чимове. Почвата на "стъпалото" на терасата задържа водата и така растенията получават необходимата влага.

Тази долина в Перу е покрита с тераси. Докъдето достига погледът се виждат безброй малки нивички – ярки цветни кръпки по дрехата на долината.

               В Азия има искрящи сребристи тераси, които блестят като огледала. На тези тераси се отглежда ориз. Те блестят, защото са залети с вода – оризът се нуждае от много влага. Водата се отвежда до терасите с помощта на сложна система от канали.

Преди стотици години коренното население на Южна Америка отглеждало на тераси зърнени култури. Някои от тях се използват и до днес.

Боробудур, остров Ява

            Боробудур на о-в Ява ( Индонезия ) е най-изумителният от всички будистки храмове. Извисява се над заобикалящата го джунгла и прилича на гигантски, богато украсен сладкиш. Строен е през VIII и IX в. по времето на владетелите от будистката династия Салиендри.
            Боробудур наподобява с формата си стръпаловидна пирамида. Върху квадратна основа се издигат пет оградени със стени тераси, украсени с хиляди релефи, изобразяващи картини от живота на Буда. Над тях се издигат четири неукрасени кръгли тераси, върху които са разположени 72 камбановидни светилища, наречени ступи. Във всяка ступа има статуя на Буда. Всяка следваща тераса е по-малка от предходната, а в центъра на последната се издига една голяма ступа.
            Будистите са длъжни да изкачват Боробудур по определен начин: тръгват от изток и се движат по посока на часовниковата стрелка. Пътят от основата до върха на храма символизира пътя, водещ към духовна зрелост и просветление.

В ступите на най-горните три тераси на Бородудур има статуи на бог Буда. 

     През 1006 г. земетресение и изригването на намиращия се наблизо вулкан прогонили жителите, населяващи местността около Боробудур. Районът бил изоставен и забравен до 1814 г., когато е открит отново. През 70-те и 80-те години на XX в. храмът Боробудур е изцяло реставриран с помощта на компютърна техника.

Храмът Боробудур е издигнат върху различни по големина тераси. За будистите всяка от тях има символичен смисъл.

Храмовете в Елора

              В Елора ( Централна Индия ) са живели последователи на будизма, индуизма и джайнизма. И трите религии препоръчват на вярващия просветление, усамотение и самовглъбяване. Може би затова техните последователи дошли в Елора между 600 и 900 г.н.е. Първи тук пристигнали будистките монаси. В скалистите склонове те изкопали пещери, които да живеят, и великолепни храмове,  в които да се молят.
              Около 765 г. в Елора дошли и индуистите. Тяхно дело е най-величественият от всички местни храмове - храмът Кайласанатха. Част от скалния склон била отстранена и в оформения каменен масив бил издълбан храмът с богата украса. Около 850 г. в склоновете на Елора били издълбани пет джайнистки храма. Най-известният от тях - Индра Суба - също е направен от масивна скала.

Богатата външна украса си съперничи със статуите и релефите във вътрешността на храма Кайласанатха, издълбан в самата скала.

До 1794 г., когато били открити от един английски пътешественик, храмовете на Елора били познати единствено в пределите на Индия. Но трябвало да изминат още тридесет години, докато се разчуе, че храмовете се рушат. Тогава започнала упорита работа по съхраняването им, благодарение на която можем да ги видим и днес.

Издълбан в скала, Кайласанатха всъщност е група, свързани храмове, разположени под скален навес.