Пещерните жилища в Кападокия

            В източната част на днешна Турция през IV в. се заселили монаси. Към това решение ги подтикнал епископът на град Кесария, св.Василий Велики. Монасите християни изсекли пещери в склона на хълма, които по-късно свързали една с друга, за да образуват манастири и църкви. Там живеели и отправяли молитви към бога. С годините растял и броят на пещерните килии.
            През XIII в. пещерите вече били толкова много, че хълмовете изглеждали буквално надупчени като решето. Църквите, изсечени в скалите, са повече от 300, някои от тях са с богато изрисувани стени и тавани. Църквите можели да поберат 30 000 души. През XIV в. религиозното братство се разпаднало. По-късно, през XIX в., в пещерите отново се заселили монаси и ги обитавали до 1922 г. Днес в някои от тях живеят местни турски семейства, а други се използват за складове и обори.

Много от църквите били изсечени във вулканични скали, а вътрешните им стени били покрити с яркоцветни  рисунки. На тази фреска е показан св. Георги, който убива змея.

Кападокия е древното име на тази част от днешна Турция, в която се намират пещерните църкви. За християните от Кападокия се говори в Библията. В първото си послание св. Петър се обръща към християните от различни страни, включително и към кападокийците. Кападокия е старинно име и не се среща в цъвременните карти на Турция.

Хората изрязали в скалния склон врати и прозорци, за да осигурят светлина в пещерите. Пещерите, показани на снимката, се използват за църкви, жилища и складове.