Пантеонът, Рим

        Пантеонът в Рим ( Италия ) е построен от император Адриан около 120 - 124 г. като място за поклонение на всички богове. Внушителната сграда е свидетелство за блестящите способности на древните римляни в областта на строителството.
        До XX в. куполът на Пантеона бил най-големият в света - диаметърът му е 43 м. Обикновено свод с подобни размери се нуждае от някаква подпора, но римляните се научили да издигат сводести покриви без поддържащи колони. Макар че като архитектурен елемент арката не е измислена от римляните, те първи осъзнали практическата й полза.
        Куполът символизира небесния свод. През отвореното му око ( окул ) светлината нахлува в храма и осветява вътрешните стени и пода. Ярко оцветеният мрамор на Пантеона, почти недокоснат от времето, дава представа, как са изглеждали римските сгради преди две хилядолетия. Навремето Пантеонът се отличавал с още по-блестящо великолепие, допълвано от статуите в нишите и живописните фрески по тавана.

През 1609 г. Пантеонът бил прешърнат ш християнски храм. През XVII в. бронзовото покритие на покрива било свалено. Металът бил претопен и използван за украсата на катедралата "Св.Петър" във Ватикана и за изливането на топове за крепостта Сан Анжело в Рим.

Пантеонът представлявал ротонда със сводест покрив и е един от най-добре запазените паметници на римската античност